РАЗВРАТ И ПОКВАРА

Откриващото и едноименно парче „Разврат и поквара“ показва моралната деградация, трайно настанила се в съвременното общество и не подминала и неговите, на теория, морално водачи от Църквата: „Отишла е на църква да се моли, а под полата – жартиер И отчето за тез баджаци голи голи, подава кръста с маниер“ Съвсем не на последно място, това е и мега-добра пънкария! Продължаваме с „Идиот“, който в разрез с Достоевки, е описание на хилядите бедни души, пръкнали се от добри семейства, но с интелектуалния капацитет на краставица. Прекрасен рокендрол, на който би танцувал всеки от тези, за които се пее, ако не слушаше само „чалга и Слави Трифонов“, тоест – само чалга. „Дайте ми ракия“ продължава музикалната стилистика на предишната песен, а в посланието можем да различим предалия се пред всеобхватната деградация човек, намерил утешение в алкохолизма. Следва „Д.Т.Н.И.Б.“, а рифа би одобрил и самият господ-бог, a.k.a. Леми Килмистър. Тук се описва разпътността на някои представителки на женския пол, на които не е нужно главният герой да се моли, a заглавието, макар и леко завоалирано, е приятно директно. „Cunt” описва разочарованието от меркантилната „феминизация“ сред някои представителки на нежния пол, която в днешно време е особено очевидна. Страхотна е и етно-рок мелодията, отроче между „Оратница“ и „Хиподил“. Този Мирослав, на негово място не бих се разхождал спокойно знаейки, че „Злобар“ е посветена на мен. По всичко личи – крайно време е да „о‘лаби жилата“, че бая натегнат е описан в либретото на този безмилостен траш. „Женски нужди“ като словосъчетание е въпрос, сложността на чийто отговор си съперничи единствено с този на Дъглас Адамс за живота, вселената и всичко останало. Никой мъж не е разбрал жените, а и те самите не се разбират в общия случай. Остава ни само да се примирим и да гледаме сеир.

Изповедта на героя от „Не пийте вода“ разказва падението му в бездънната яма на алкохолизма и и обичта към диетата на доктор Радева. Село Антон вода няма, няма и нужда от такава! „Обичам те курво“ е български „Депеш Мод“, обрисуващ разочарованието на съвременен мъж от избраницата на живота му и примирението пред тъжните дни, които неизбежно ще изпълнят бъдещето. Душевните терзания на геронтофила са рядка тематика в съвременното изкуство, но „Мърша“ описва точно тази маргинална част от мъжкото съсловие. Безкрайно добре е описана омерзение, което главният персонаж изпитва към себе си всеки път, когато падне в жертва на еротичния си фетиш, изразяващо се и в гняв към реципиентката на сексуалната му девиация. „Там на стария диван“ е прекрасно танго с либрето, достойно за всеки един представител на руската класика. Диванът е символа на декадентството във всяка една форма – душевна или физическа, която е преживяна от героя преди да се превърне в това, което е днес – човешки близнак на стария, скъсан и петньосан диван. Той вече не става за нищо друго, освен да си спомня старите времена, прекарани в царството на Ерос и в мисли и спомени чака края на съществуването си. Едва ли може да има по-добра родна плажна рокендрол песен от „Слънце, плаж и бира“. Забавна и лека, тя е перфектното лекарство за меланхолията и обречеността, почувствани от слушателя при предишната песен. „Не вярвам, че има лято без море!“ е абсолютно вярно (бел. рев. важното е да не си на музикален фестивал в Бургас с тежка диария).

„Тясна и бясна“ е достоен роден отговор на „Whole Lotta Rosie” като, разбира се, преживяванията на героя са представени в един осъвременен и по балкански директен маниер. AC/DC продължава и в „Ти ми сложи рога“. Историята на една шекспирова любов, опорочена от изневяра и отчаянието на рогоносеца от опорочаването ѝ. Самото заглавие „Крива като гъз“ съдържа в себе си противоречие, защото задниците – хубави или лоши, не могат да са криви. Това е съвсем преднамерен ефект, който цели да покаже често срещания дуализъм в женската половинка от любовна двойка, често срещан и в мъжката такава (макар и последното да не е обект на произведението, си струва да се спомене за цялостна представа). Както гласи поверие относно жените на старите перничани - „С тех лошо, без тех, още по-лошо. Нѐма оправѝя!“ Заключаващото парче – „Курва, свирки, хоризонт“ би било прекрасно за пускане в „Кубо“, ако там пускаха някаква свястна музика. Не за друго, а за да предупреди посетителя със слаб ангел за възможните усложнения от заигравките с омъжени жени. В заключение трябва да се отбележи, че „Гръм и мълнии“ продължават да растат музикално и стиловото разнообразие в този албум е лесно забележимо доказателство за това. Рифовете са по-изчистени и внимателно изсвирени и се вижда, че е са вложени дори повече мисъл старание в композицията и записа. Темите са разнообразни, но както бе споменато още в началото, те са по същество една безмилостна дисекция на съвременното родно общество, изваждаща на показ дегенерацията в отношенията между хората и най-вече – между тези в една от основите му, а именно - междуполовите взаимоотношения. - Материал на Мартин Дойч.